Ние създаваме нашата собствена действителност: 30 цитата от Ричард Бах
Ричард Бах е създател на паметни творби като " Джонатан Ливингстън чайката ", " Илюзии ", " Едно " и " Мост през вечността ". Да си напомним някои от най-вдъхновяващите му изявления.
***
Всяка велика вяра стартира в светлина. Но единствено сърцата носят светлината. Хартията не може.
Един от методите да избереш бъдеще е, като вярваш, че то е неизбежно.
Когато обичаш някого, когато знаеш, че е подготвен да учи и да пораства, го пускаш на независимост. Как щяхте да учите, по какъв начин щяхте да се потопите в прекарванията си, в случай че знаехте, че съм там, като щит сред вас и опциите за избор?
Как може да възнегодуваме против живота, който сме си основали сами? Кого да упрекваме и на кого да благодарим, в случай че не на самите себе си? Кой може да го промени във всеки един миг, в случай че не ние?
За да живееш свободно и щастливо, би трябвало да пожертваш скуката. Това не всеки път е елементарно...
Единствената действителност е Любовта.
Ето по какъв начин ще провериш дали си извършил задачата си на Земята — в случай че си жив, значи не си!
За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било,... би трябвало да започнеш с мисълта, че към този момент си дошъл.
За да постигнеш нещо в живота, показа си, че към този момент го имаш.
Независимо какъв брой сме квалифицирани и заслужили, ние в никакъв случай не ще реализираме по-добър живот, до момента в който не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме.
Колкото по-просветлени ставаме, толкоз ни е по-трудно да намерим хора, които да ни схващат. Колкото повече знания реализираме, толкоз по-вероятно е да живеем сами.
Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!
Мерило за незнанието ти е степента, в която вярваш в неправдата и нещастието. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.
Не бъди обезсърчен на сбогуване. Сбогуването е належащо, с цел да можем да се срещнем още веднъж. А приятелите постоянно се срещат след даден интервал от време.
Не вярвай на това, което ти споделят очите! Те могат да демонстрират единствено границите. Гледай с същинското си предусещане, откривай това, което в действителност надълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш метода на хвърчене.
Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме не запомнили, че не външността дефинира същинската ни същина.
Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш идеален.
Ние избираме идващия си свят посредством това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и идващият свят ще е същият като настоящия – с все същите граници и все същите оловни тежести, които би трябвало да преодоляваме.
Ние сътворяваме нашата лична реалност.
След като щастието ти зависи от това, което прави някой различен, очевидно в действителност си имаш проблем.
Няма неточности. Събитията, които привличаме върху себе си, даже и най-неприятните, са нужда, която би трябвало да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни нужни, с цел да стигнем там, където сме избрали да отидем.
Идеите би трябвало да те поддържат, те би трябвало да поемат тежестта на въпросите ти и тежестта на стотиците, хилядите и десетките хиляди критици, циници и разрушители. Идеите би трябвало да устояват на ударите на всички свои последствия!
И най-мъничката смяна през днешния ден ни води към едно напълно друго на следващия ден. Големи награди чакат тези, които поемат по сложните пътища, само че тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят.
Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се усещаме, когато сме създали избора си по дифолт, когато не сме начертали сами живота си.
Когато настъпи последният ни момент и погледнем обратно във времето, единственият въпрос, който ще има значение, ще бъде " Какво беше качеството на нашата обич?
